Добрата перспектива е да уважаваме тези стари книги. Романи, разкази, поезия, пътеписи. Говорим за литературата, която ни е вдъхновявала да разсъждаваме и ни е дала тогава, когато сме имали нужда, перспективи към света. Изключителна привилегия е да мога да седна и да чуя какво мисли Достоевски или Вазов, или Пушкин, или Йовков за света, за представените житейски парадигми. Да поспоря с тях ако имам желание, да си взема онези разсъждения и наблюдения, които са ми ценни. В архаиката им има повече модерност отколкото някои предполагат. Защото някои аспекти на битието имат цикличен характер. Защото някои проявления на човешкия дух са постоянно повтарящи се. Вярно е, че не можеш да влезеш в една и съща река два пъти, но също така хубаво е да знаеш поне приблизително колко е дълбока.
Затова обръщаме нова страница в прочита си на класиката. Поглеждзаме към нея с нова надежда, още по-голямо любопитство и вече можем да я четем не като обикновено развлекателно четиво, но да потърсим в нея заложените от големите писатели смисли, които имат нужда от преосмисляне и те ще ни дадат отправните точки, от които всеки един мислещ човек има нужда. Търсим непреходните послания. Търсим онези мисли и съждения, които са станали част от нашите мисли, цялостната ни личност и със своята дълбочина, правота или оригиналност са били мислооформящи и личностно оформящи. Затова я наричаме висока литературла, защото е в голяма степен непреходна. Дори да описва отминали епохи, тя все така остава непреходна в някое от своите измерения.
/ЕШ/
Няма коментари:
Публикуване на коментар