Криминалните сюжети


Криминалният сюжет отдавна е завладял въображението на читатели и зрители по целия свят. Той предлага едновременно тръпка и загадка, обгръщайки всичко с мрачината на престъпните среди и сложните мотиви на героите. Обикновено историята започва с ужасяващо престъпление – може би убийство, изчезване или дръзка кражба – което поставя началото на едно дълбоко разследване. Герои като детективи, частни следователи или дори обикновени хора, въвлечени случайно в събитията, стават водачи в този опасен свят. Те трябва да изправят интелекта си срещу хитростта на престъпниците, да наредят парчетата на пъзела и да разкрият тайните, които се крият зад злодеянието.

В криминалния сюжет често се преплитат лични драми и морални дилеми – кой е виновен, кой е жертва? Рисува се картина на обществото, в която доброто и злото не винаги са ясно разграничими. Престъпниците имат своите причини, понякога оправдани, друг път – напълно абсурдни, но винаги те карат да се замислиш за природата на човешките действия. Силно напрежение, остър диалог и неочаквани обрати са неизменна част от такива истории. Някои криминални сюжети залагат на психологията, изследвайки мрака в човешката душа, докато други впечатляват с динамика, преследвания и екшън.

Криминалният жанр винаги успява да задържи интереса на аудиторията, защото предлага възможността всеки да се почувства като разследващ детектив. Читателите или зрителите бързо се увличат в задаването на въпроси: „Кой е извършителят?“, „Как се е стигнало дотук?“ и „Ще има ли възмездие?“. Именно това предизвикателство пред ума, комбинирано с адреналина от опасностите, прави криминалния сюжет вечнозелен жанр, който не спира да провокира и вълнува.

Третият фестивал „Дни на студентската поезия и проза“ започна с представяне на сборник с произведения на участниците във второто му издание

С представянето на сборник с творчеството на участниците от фестивала „Дни на студентската поезия и проза“ през 2023 година започна тазгодишното му трето издание.

Книгата беше представена в къща - музей „Кирковото училище“ в Хасково от Станка Стоянова, секретар на читалището - организатор на литературния форум, „Светлина – 1926” в село Въгларово.

"Кирковото училище" е избрано неслучайно за начало на фестивала, тъй като част от експозицията му е кът, посветен на популярния български учен проф. д-р Асен Златаров, който е роден в Хасково, в който е бюрото му, пишещата му машина и още негови вещи. Връзката на учения със село Въгларово е в детските му години, тъй като семейството му често посещавало къщата си там, обясни Станка Стоянова.

Професорът е бил любим преподавател на студентите и затова националният студентски литературен конкурс, който се провежда в рамките на фестивала, носи неговото име - „Проф. д-р Асен Златаров – Аура“, припомни читалищният секретар. През тази година конкурсът не е обвързан с конкретна тема, но мотото му е "Младежта е съкровището на човечеството, най-свидният негов цвят и най-съкровената му надежда“, добави Стоянова. Според регламента в него участват студенти, магистри и докторанти от български висши училища. Те се състезават в направление "проза" с авторско есе или разказ, а в направление "поезия" - с две свои стихотворения.

Събитията във фестивала се провеждат освен в Хасково, и в читалището във Въгларово. Тази вечер там е представянето на тазгодишните лауреати.

В рамките на литературния форум ще се проведе за втори път и творческото ателие „Поетът среща художника“ с участието на художничката от Хасково Таня Атанасова – Амфитрита.

/АКМ/

БТА

ЮЛИЯ ПИСКУЛИЙСКА С НАГРАДАТА „ИВАН НИВЯНИН“-2024

Церемонията по връчването на Националната поетична награда „Иван Нивянин“ се състоя на 29 май в родната му къща, превърната в музей, в село Нивянин, община Борован.

Юлия Пискулийска има изключителна кариера на журналист и писател, автор е на над 20 книги, носител на много награди на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти през годините.

Малкият двор на скромния роден дом на Иван Нивянин, погълнат от красотата на здравец и запазил спомена за

поета-антифашист, едва побра гостите и жителите на родното му село, дошли да почетат паметта му и да уважат Юлия Пискулийска. Трогната от вниманието и обичта на хората, тя каза: „Мило ми е, че съм тук, защото моята майка е познавала Иван Нивянин и до последно пазеше писма от него. Вълнувам се, че събитието не е в салон, а именно тук – в родната къща на бележития поет. Вие трябва да пазите духа му, за да не бъде забравен.“ Наградата бе връчена от кмета на Община Борован Иван Костовски.

Специални гости на тържеството бяха поетът Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, публицистът Добрин Добрев-Финиотис – член на СБП и главен уредник на „Дом Дора Габе“ – София. Боян Ангелов поздрави наградената и гостите, обяви дарение от 100 книги за местното читалище и прочете свое стихотворение, посветено на Иван Нивянин. Председателят на СБП е носител на същата награда през 2014 година заедно с поета Румен Денев.

Събитието продължи с поднасяне на цветя пред паметника на героя – поет в центъра на селото. Десетки жители се поклониха пред подвига му.

Източник СБП

Актрисата Роза Николова представи книгата си „Смъртта на времето“ в Централния военен клуб

Актрисата Роза Николова представи книгата си „Смъртта на времето“ в зала „Борис Христов“ на Централния военен клуб в столицата. Тя прочете откъси от изданието, с които разясни на гостите на премиерата в сряда вечерта, че „смъртта на времето всъщност утвърждава безсмъртието“.

"Не вярвам в линейното време. Време няма – днес, вчера и утре са на едно място", каза още авторката.

Това е втората книга на Роза Николова. Редактор на „Смъртта на времето“ е Венета Дякова, журналист. Художник на картините, включени в изданието, е Диляна Николова. Те "изобразяват целия мой свят", каза Роза Николова за илюстрациите.

Диляна Николова разказа за изданието. "Книгата е организирана като музикално произведение, няма дидактически, поучителни или предварително помислени от автора идеи. Състои се от отделни, на пръв поглед несвързани фрагменти, под формата на спомен. Има изповедално звучене, което не намалява елемента на фикция на книгата. Тя е по-скоро обобщен художествен спомен, който преплита тъга и чувство на хумор".

Сред гостите на представянето на "Смъртта на времето" беше и пианистът - маестро Пламен Цветанов, който изсвири музикални откъси, включени сред страниците на книгата, както и кратка ария от Йохан Себастиан Бах. "Барокът е стилът, който ми е най-близък. Стилът на цялата книга ми звучи по този начин", отбеляза той.

Относно решението в книгата освен художествен да присъства и музикален елемент, авторката обясни, че животът й е започнал с класическата музика. "Той се събира в една френска сюита", каза тя на представянето на „Смъртта на времето“.

Роза Николова е родена е в София, майка й е филолог и баща й - писател. През 1984 г. завършва магистратура в тогавашния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Атанас Илков. През 1988 г. заедно с Мирослав Цветанов и художничката Диляна Николова основават Малък куклен театър "Слон", който е първият частен куклен театър у нас.

/ТС/
БТА

Високата литература и нейните непреходни послания

Голяма част от читателите помнят добре старите добре написани и много известни класики. От тях можеш да извадиш цитат, за тях имаш какво да разкажеш. Те подлежат на сериозен размисъл и дават повече отколкото кориците им подсказват. Наричаме ги "класика", "непреходни" и държим да останат по рафтовете на библиотеките ни за да могат и следващите поколения да се докоснат до тях. И днес повече от всякога е необходимо да се обръщаме към тях от една страна за да ни припомнят с какви класически човешки ценности сме откърмени и какви низости на духа следва да избягваме. Много семпло казано, защото в една книга има толкова много повече. 

Добрата перспектива е да уважаваме тези стари книги. Романи, разкази, поезия, пътеписи. Говорим за литературата, която ни е вдъхновявала да разсъждаваме и ни е дала тогава, когато сме имали нужда, перспективи към света. Изключителна привилегия е да мога да седна и да чуя какво мисли Достоевски или Вазов, или Пушкин, или Йовков за света, за представените житейски парадигми. Да поспоря с тях ако имам желание, да си взема онези разсъждения и наблюдения, които са ми ценни. В архаиката им има повече модерност отколкото някои предполагат. Защото някои аспекти на битието имат цикличен характер. Защото някои проявления на човешкия дух са постоянно повтарящи се. Вярно е, че не можеш да влезеш в една и съща река два пъти, но също така хубаво е да знаеш поне приблизително колко е дълбока. 

Затова обръщаме нова страница в прочита си на класиката. Поглеждзаме към нея с нова надежда, още по-голямо любопитство и вече можем да я четем не като обикновено развлекателно четиво, но да потърсим в нея заложените от големите писатели смисли, които имат нужда от преосмисляне и те ще ни дадат отправните точки, от които всеки един мислещ човек има нужда. Търсим непреходните послания. Търсим онези мисли и съждения, които са станали част от нашите мисли, цялостната ни личност и със своята дълбочина, правота или оригиналност са били мислооформящи и личностно оформящи. Затова я наричаме висока литературла, защото е в голяма степен непреходна. Дори да описва отминали епохи, тя все така остава непреходна в някое от своите измерения. 

/ЕШ/


Страници